Вечер, докато си мия зъбите, решавам светлинни уравнения от сигналите на отсрещните кооперации.
Фигурите в малките прозорци приличат на мистични същества, плод на фантасмагорията, която използвали в предишните векове в театъра за да прожектират скелети, духовете и феи на сцената.
Сянка на дебел мъж се навежда, за да издърпа малък килим към стар дървен стол, докато дългите, пижамести крака на млада жена се протягат в леглото. После някой загасява светлините и всичко се обръща на сенки, прожектирани от телевизора. Дрехи на закачалки и сандъче с червено мушкато.
След малко всичко е тъмно, само дебелият мъж се появява от време на време в очертанията на прозореца и в сънища с коридори.
