Вдъхновена от нестадартните търсения, които напоследък отварят път към тази страница, сред които: “красив дом”, “украса за дома”; “празнична и ежедневна украса”; “ренде”; “лампион”; “странни предмети” и др., срещнах трудности с овладяването на желанието си да напиша “нещо”, което със сигурност няма да е достойно за страниците на “Наш дом”, “Още за къщата” или “Имоти и интериор”, но би могло да задоволи воaЙорския поглед на съседката Саша, която живее на първия етаж в блока срещу нас и прекарва живота си “в надничане зад перденцето; или на моята най-вярна публика – съседа Иван, който пуши 24/7.
Събувам си обувките и влизам.
Още от прага чувам “Картини от една изложба” на Мусоргски. У нас във всяка стая има радио. От кухнята до тоалетната. Страх ни е да не се озовем в информационна изолация. Характерна част от интериора на дома е различното музикално оформление – всяко помещение има собствен саундтрак – от траш метъл до джаз.
Кухнята:
Светът, който се разкрива зад лакираната дървена врата малко ме плаши: изкрящи портокали, винени чаши, поредица от стъкленици с афродизиаци, адски уреди, които с математическа точност трябва да измерят правилните пропорции, огнени завеси, синьо и червено, синьо, синьо..
До печката стои гола фаталната жена с небрежно завързана престилка на тънкия си тъмен хълбок. Затворила е очите си и пее.
Кожата й ухае на анасон и има белези с формата на семена от кардамон.
Ръката й прави бавни старателни кръгове с огромен черпак над гърне, старо като света. Ароматът ме обгръща. Ужасно гладна съм.
-Какво готвиш? – я питам.
-Средиземноморска супа. – прекъсва песента си и ми обяснява тя.
И със съвсем сериозен тон продължава: ocimum basilicum l., босилек: Едногодишно тревисто растение с голо четириръбесто разклонено стебло. Стръковете се събират през време на цъфтежа (юли-август). Изсушената дрога има яснозелен цвят, характерна миризма и слабо парлив вкус. Стръковете съдържат етерично масло, състоящо се от евгенол, цинеол, минерални соли и органични киселини. Противоспастично, болкоуспокоително, противовъзпалително и леко възбуждащо.
И аз записвам..
2 супени лъжици зехтин
1 голяма главица лук, едро нарязан
2 скилидки чесън
2 едри стръка кервиз (ситно нарязан)
5 чаши вода
2 средни патладжана (обелени и нарязани)
няколко лъжици доматено пюре
2 чаени лъжици италиански микс подправки
¼ чаша ситно нарязан магданоз
сол и пипер на вкус
Супата се приготвя, докато се под музикалния съпровод на Доорс. Let me sleep all night in your soul kitchen.. Warm my mind near your gentle stove..
Надникваме в дневната
Върху ниската маса небрежно са оставени няколко четива, сякаш четящия е бил тук само преди няколко минути, но внезапно телефонно обаждане го е принудило да изчезне.
“Джевдет бей и неговите синове” – Орхан Памук; стр. 132 – 133; вместо показалец, намирам fame картичка на дърво, което кара колело. Посланиеact responsible на фона на турската действителност от 30те години на миналия век.
Загряваме с любовната лирика:
“Задръж ме в целувката” – Иван Тренев
стр. 32
И любовта е като хляба:
откраднеш ли го – ще те хванат,
изпросиш ли го – ще горчи,
ожънеш ли го – ще е сладък.
“Хубава и проклета си” – Петър Анастасов
… и “Наръчник по разложение” – Емил М. Чоран
стр. 90 – Философия и проституция.
На пода има две стъклени дамаджани, наследени от някогашния интериор на хана на прадядо ми. Използват се за вази. В момента в тях живеят две пръчки бамбук. До тях виждам стара шевна машина и ютия, която се пълни с топли въглища. И.. О, да.. лампионът! Около оранжевата шапка на лампиона са навити и завързани на фльонга дълги парчета оранжева органза. Свещи, дагеротипи, ЧНГ 1979, картини, стъклена чаша, пълна с обелки от бонбони. Оранжево, червено, черно, червено, червено..
Пердета, завеси или каквито и да е покривала на прозорците няма. Очевидно обитателите смятат, че “животът е твърде кратък, за да се крием от светлината.”
Виждам, че от най-горното чекмедже на скрина се подават пъстроцветни хартии – домашните по унгарски от първи курс. Ще ги изхвърлям. Както и поредица неизпратени писма (чийто получател е щастлив, че не е получил), дискове със снимки, които няма да гледам повече.
Сред купчината странни предмети намирам и старите си бележници, които и този път няма да изхвърля. Гривната с рачетата, билет, няколко рисунки, посветени на въображемия ми живот с Виле Вало от преди десет години и друга полезна информация.
- От времето, когато харесвах Ангел Влахов..
- От времето, когато вярвах, че имам бъдеще с барабаниста на Blink 182
- От времето, когато вярвах на хора като Ваня Щерева
- Библиотеката
Върху масата в трапезарията, до чашата със студено кафе е програмата на XXXV фестивал Зимни музикални вечери “Проф. Иван Спасов”, Пазарджик.
Преди няколко вечери в телефонен разговор от 00:54 обещах, че за първи път ще отида на коцерт заради музиката. Не за да чакам съобщения, не за да измислям проникновени отговори на писма, получени посред нощ, не и за да “броя дървените плоскости, с които е облицавона залата, защото ми е скучно”.
“Много обичам музиката. Вярвам в нея защото тя е толкова малко морална. От моралното винаги просто съм страдал.”
Херман Хесе
Още с влизането си в зала “Маестро Георги Атанасов” съм втрещена. Има безмерно много хора. При положение, че почти всяка седмица в тази зала има чудесен класически концерт на симфоничния оркестър, гостуват музиканти от цял свят и залата е почти празна, с публика, чиято средна възраст надминава 70, тази вечер имам “честта” напудрени женички, псевдо артисти и народни представители да се хвалят един на друг под носа ми, кой поднася по-гигантска кощница с цветя, кой къде “ще летува” или да се коментира: “Колко ли ще продължи това?”
ОМГ. Не мога да намеря решението на логическата задача “Защо идвате на концерт само да си покажете новите дрехи и отегчените личица?”
Защо на концерт никога не идват учителките по литература от гимназията ми или поне учителките по музика?
Рапсодия Вардар.
Концерт за пиано и оркестър номер 2 до – минор – Рахманинов.
Симфония номер 9 – Шостакович
И какво като водещата на програмата озвучава сериали? Това ли е най-важното в този момент?
Eстествено, втората фестивална вечер е доста по-скромна – само най-вярната публика се радва на цигуларя Евгений Шенвкенов и пианистът Анастасиос Стрикос. Песен и танц от Родос, Мелодия от Карпатос и Пастирска от Калимнос.. След първата част на концерта някои от хората си тръгват, за да не изпуснат началото на листопад.
Влизам в спалнята.
‘Кушетката не е място за сън. Никой себеуважаващ се човек не спи на кушетка! Как би могъл да се довериш на човек, който спи на кушетката?”
Марк Гъревич
Легло за един.
Не защото обичам да спя сама, а а защото винаги е по-добре да чувстваш по-близо човека, до когото заспиваш. Toлкова близо, че да усещаш дишането му, да чуваш сънищата му.
Чаршафи с цвят на тъмна бира се опитват да скрият кожа, която ухае на лято. Разговори не за чаеното парти или здравната реформа. Детски стихотворения. Или не:
Пръстите ни тъй се сгушиха
Сякаш, че с по пет бедра..
Let’s sleep together right now
Relieve the pressure somehow
Switch off the future right now
Let’s leave forever.
Няма светлина. Само една догаряща дебела червена свещ.
Под възглавницата си слагам късче хартия и когато не мога да заспя, пиша в тъмното.
Хенри Дейвид Тору
Да..
Понякога преди да заспим четем – стар брой на NG от февруари/2009, книжки с приказки от Австралия и Индия или посланията, изписани с дъх върху стъклото и чакаме Оле Затвори Очички да дойде и да напръска очите ни с мляко, за да заспим.
Концентрирани илюзии.
На сутринта не си казваме нищо. Както казва Айн Ранд в Изворът, човек не поздравява себе си сутрин, когато се погледне в огледалото. А аз те превърнах в мое.
Излизам на балкона с чаша претоплено кафе.
Макар че напоследък наблюдавам тенденция в трупане на излишните боклуци от домакинството по тераси и балкони, вместо щедра украса от петунии и сакъсчета, все пак ще си позволя да посъветвам да си го спестите.
Винаги е по-добре да изхвърлите тези вещи, отколкото да създавате безумни експозиции, затлачвайки малкото място без стени в дома.
И още един български феномен, над който размишлявахме с Георги напоследък – остъклените балкони! Защо е нужно да се строят такива, когато тяхната функция бива мигновено осакатена, превръщайки ги в кухни, килери, място, където си държим хладилника.
….
дом нареч. В своя дом, при семейството си; вкъщи. Обичам да се връщам у дома.
Домът е там, където обичаме.
Мястото, което краката ни могат да напуснат, но не и сърцата.
Оливър Холмс
уют , само ед. Чувство, предизвикано от приятна обстановка, удобство и задушевност. Създавам уют в дома си. Огънят създава уют през зимата. //прил. уютен, уютна, уютно, мн. уютни. Уютен хотел. • Душевен уют. Душевно спокойствие, радост, уравновесеност.




































